Когато Мария-Анна се роди, тя обичаше да се топли на светлината на слънцето. Тя простираше своите малки ръчички към светлината, която идваше през прозореца на нашето скромно жилище в Ефес, и издаваше звуци, много подобни като тези на нейните братя – делфините, които лудуваха и подскачаха в просторите.    Тя обичаше баща й да я вземе на покритата тераса, която гледаше към простора на Голямото море, блестящо в синьо и сребърно далеч долу. С търсещи очи и знаещо сърце, малките стада от делфини можеха да бъдат видяни да изпълняват своите акробатични танци.


Когато Йоаким не беше зает, обожаваше да люлее своята дъщеря в ръцете си. Тя обичаше да слуша неговите разкази и се присъединяваше към него с весело пеене, като поддържаше такта със своите пляскащи ръце. Скоро след като проходи, Мария-Анна се научи и да танцува, докато Йоаким свиреше на лира или кавал, а аз пригласях с дайре. Любимото нещо на Мария-Анна, когато седеше в скута на баща си, беше да зарови пръстчетата си в неговата дълга посивяла брада. Второто й любимо занимание беше да глади неговите гъсти вежди, докато той я завиваше в нейната люлка. Те се гледаха с обич един друг в очите, които сияеха като дълбоко осветени езера.


В нашия малък заден двор имаше една лоза, в която птичките обичаха да свиват гнезда. В шарената сянка на гъсто висящите гроздове Мария-Анна и аз прекарахме три идилични години преди завръщането ни в Кармел. В тази мирна обстановка аз работех с моя малък тъкачен стан, с прежда и вретено. Когато предях и тъчех, Мария-Анна играеше, седнала на двора, постлан с цветни емайлирани плочки. 

Тя разучаваше всич¬ко, което виждаше. Съчиняваше малки песнички, които обичаше да пее на родителите си и на другите възрастни и децата, които идваха от време на време да ни посетят. Но най-много от всичко тя обичаше да пее за слънцето, делфините, цветята, врабчетата, морските камъчета, мравките, завързаните с въжета кози и за трите котки, които ни смятаха за свои стопани.

Умът на Мария-Анна се развиваше много бързо и през втората си година тя изпитваше голяма радост да декламира псалми и поговорки, на които бяхме я научили. Преди да напуснем Ефес тя беше започнала да учи как да говори и чете на арамейски, иврит и гръцки. Тя беше бърза и много енергична, способна да прави две и повече неща едновременно. 

И все пак, тя беше спокойна, без да бърза, винаги изящна и по-мъдра за дете на нейните години. Точно каквато е била и Хизмариам! Тя беше особено чувствителна към всеки нюанс на енергиите, въртящи се около нея.
……..
На нейния трети рожден ден тя беше посветена на Всевишния Бог. Тя не беше повече наша, сякаш някога сме мислили, че е била само едно чаровно, обичано дете!
……..
Из “Анна, бабата на Исус”

 
(0)

Отваряме третия по ред ангелски щанд този петък, 23-ти от 12 до 20 часа в Гранд Хотел София. Участваме на прекрадния Коледен Базар на изкуствата и творческите занаяти.  Continue Reading…
(0)

ОТВАРЯМЕ НОВ КОЛЕДЕН ЩАНД В МАЛКОТО НДК – ГОСТУВАМЕ НА ЧУДЕСНИЯ БАЗАР НА ИЗКУСТВАТА И ТВОРЧЕСКИТЕ ЗАНАЯТИ.  Чудесата продължават да валят! А коледният сезон е този с най-много чудеса, нали? 🙂 <3  Ела на Ангелския ни щанд на 18 декември, освен всички други ангелски чудеса (чаши, чинии, късмети, ангели за желания, талисмани), ще имате възможност да се сдобиете с някой от Пътуващите АнгеЛОВЕ, придружили МЕГ по пътешествието на Ел Камино де Сантяго! <3 Тя е приготвила специално за щанда: Continue Reading…
(0)