Вяра не вярваше в ангели и каквито и да било езотерични фантасмоагории. Нещо, което окото да види и ръката да пипне й бе необходимо на нея. Теория с факти и доказателства, уравнения с плюс, минус, равно и делено – това й дай, за да впрегне логиката. Често дотягаше с дървените си философии на приятели и роднини, смяташе, че меродавното й мнение, подкрепено от двете й дипломи от университета й дават това право. Не позволяваше да се отклони и за миг от релсите в рамките на картината, която сама бе изрисувала за себе си. Искаше все да е права, все да покаже колко знае и не ценеше мнението на другите. Съветите за по-широко скроено палто за душата някак й убягваха. И изобщо не желаеше да поема отговорност за каквото и да било. Нито за думите си, нито за действията си, нито пък за това, което се случваше в живота й.

Един ден, Continue Reading…

(0)

Цялата къща утихна и се унесе в сладък сън. Първият етаж с кухнята, трапезарията и хола останаха сам-самички с нежната светлина на коледните лампички по елхата и оставената по традиция трапеза, а втория все още шумолеше от малките крачета под пухените завивки на креватите. Часовникът кротко цъкаше на стената и отброяваше четиридесет и пет минути след полунощ. След още десетина минути Continue Reading…

(0)